Не говорим за седмица или месец. Говорим за истинско влюбване. Когато сте умирали от щастие или от мъка, когато постоянно сте мислили за него/нея, когато всяка нощ сте го/я сънували и т.н и т.н.

Аз...мисля че съм била...имаше едно момче,което много обичах...бях луда по него!Една година си го харесвах и накрая просто си изпатих...лошото е че той не спираше да ми дава надежди Че и аз си постъпвах тъпо-да правех го,но и той се държеше ужастно!Запознахме се на миналата Нова Година,а до тогава не сме се и виждали...той прояви желание да се запознае с мен...аз много си го харесах,един път си писахме случайно в чата и той се държеше супер милично с мен и бях супер щастлива От там започна всичко...аз си станах най-добра приятелка с момичето което ходи с него 2години...с това момче бяхме постоянно заедно,той постоянно казваше че ме харева,но въпреки всичко си се сваляше с тази моята приятелка...Лятото бяхме само заедно и сичко си беше на 6 ,аз си дойдох в София обаче и той беше тръгнал отново с момичето което мислех че ми е най-добра приятелка...Беше много тъпо...сега за Нова Година отидох да го видя и той ме покани да излезем,тъй като не сме се виждали от много време и аз се навих...оказа се че тази приятелката го е накарала и така...с нея се скарахме и с него също...бил разправял на това момиче че много го дразне,пред мен други неща... :<!--emo&blah:--><!--endemo--> Както и да е...но това е единственото момче,което до момента съм обичала,но незнам защо супер бързо забравих всичко което беше станало...

Аз напримерсупер лесно започвам да харесвам някой и после следва... обаче,мисля че не опознавам достатъчно някой за да кажа че наистина го обичам!

Сега наистина съм влюбена по този начин ... "Когато сте умирали от щастие или от мъка, когато постоянно сте мислили за него/нея, когато всяка нощ сте го/я сънували и т.н и т.н." Това съм го чувствала не веднъж ... Просто го обичам толкова много. Постоянно е в мислите ми и когато се скараме дори да не е сериозно ми става супер гадно, сякаш животът ми е свършил. Може някои да казват, че съм малка, но наистина съм влюбена

2 години... Вече 2 години го обичам Но не искам да съм с него,просто не мога да спра да го обичам...Когато аз исках да сме заедно беше сложно,после той искаше...Аз отказах,заради приятелка,която също уж го обичаше... И така вече 2 години...! Досадно,нали?

Ми нямала съм таково чуство!

Преди не, но сега ДА!